Отивах към черквата. Не, че имах някаква важна работа там. Стигам вратата. Голяма, тежка. Скъъъъц. Отварям я и влизам. Тишина. Тъмнина също. Мирише на тамян. Значи дявола го няма. Бавно се приближавам до оная масичка дето стои в средата. Покрита с чаршаф непран откакто има християнство. Оглеждам се за свещи. Трябва да запаля една за здраве щото е празник. Свещи няма, свещеник също. Ослушвам се и откъм задната част на черквата чувам шум. Приближавам се и поглеждам иззад перденцето. Светият отец правеше причастие на млада дама. Попът също беше млад и нов в околията. Беше повдигнал расото и беше покрил дамата с него докато сумтеше нещо с лице обърнато към тавана на черквата. Дамата се молеше ентусиазирано. Май беше изпаднала в някакъв божествен транс. Клатеше глава напред назад и мляскаше сякаш се моли за опрощение.Прецених, че съм дошъл в неподходящо време, но така и така съм дошъл реших да изчакам причастието да свърши. Поседнах на пейките на дарителите. На моята пейчица имаше надпис “Караколю Керкезешки”. Сигурно трябва много да е дал на тая черква. После сигурно се е споминал усмихнат. Чакам си и гледам зографските постижения по стените. Някога май не са използвали много цветове. Всичко е кафяво и черно. Пипнах Света Богородица по бедрото и установих, че цветове е имало ама няма кой да почиства. Чад се беше напластила яко по рисунките. Чакам си. По едно време откъм задната част на черквата причастието стана доста шумно. Дамата пъшкаше и стенеше. Казах си, че сигурно получава божие прозрение. То такова пъшкане има само след 0.00 чса вечерно време по телевизията. И аз получавам прозрение тогава. Попът също получаваше факс от господ защото и той мрънкаше някакви неща за “златни ти уста сестро” и “разтвори се и ще получиш каквото искаш”. Господ явно трайно се беше настанил зад перденцето. Тъкмо леко се притесних от присъствието господне и бях решил да си тръгвам, не че нямах разговор с Бог за оня джакпот дето се беше натрупал в тотото ама може и после да мина и зад завеската стана страшно. Викове, истерии, тропане, скърцане... Страшна работа! Попчето крещеше нещо от рода на “Да! Да! Давай! Боже, колко си добра”, което ме наведе на мисълта, че момичето е много праведно и ще получи опрощение за всичките си грехове, а момичето викаше “Да! Да! Искам те в себе си! Силно! Да! Дълбоко, дълбоко!”. Лелееее! Тая направо е за светица. Щом Бог е успял да влезне в нея... Малко са хората, в които има гспод. Посегнах към дръжката на скърцащата врата на църквата за да си излезна и в този момент дочух “Свършвам! Дааааа! Свършвам!”. Това е от попа. И. “Давай всичко вътреееее! Дааааа! Прекрасноооо!”. Това вече беше мирянката. Наистина бе получила всичко от Бог. Брей! Каква жена само. Сигурно щяха скоро да я изтипосат на някоя икона в тая черква. Като истинска светица. Застанах отстрани на тъмно и зачаках да дойде моят ред да искам туй- онуй от Господ. Дамата излезна с треперещи крака и размазан грим и се доближи до казана със светената вода. Започна да се подмива страстно. И чиста излезна тая светица. Зарекох си да си налея в шишенце малко светена водица за вкъщи, да си мия очите и лицето, белким ме прифане милоста господна. Попчето се появи на завеската с вдигнато расо и разкопчан панталон, а от там висеше оная му работа. Леле каква работа. Като на магарето Марко на съседа Гичо. Отиде до казана и той го изми със светена вода. Е сега вече бях сигурен, че трябва цялата тая вода да си я замъкна у дома. Щях да си напълня ваната и да се кисна. Джакпотът щеше в кърпа да ми е вързан. Три милиона са това. После ще споменавам името господне с уважение. Огащиха се и двамата. Той и даде помазваща целувка. Е. Вярно по устата, което май не е по нормите, но при такива светци всичко е позволено и я отпрати до вратата. После се прибра отзад. Излезнах изпълнен със страх към Бог от укритието си и се доближих до перденцето. Почуках на тарабата отстрани и попитах : -         Господ тук ли е още? -         Тук е бил винаги и винаги ще бъде.- Каза попчето. -         Благодаря ти господи! Искам да ми помогнеш за джакпота. -         Не занимавай господ с такива низости грешнико!  Уплаших се. Реших и промълвих. -         Тогава направи ми помазване и опрощение като на младото момиче преди мен. Аз ще се разбера с Него след това. -         Бог да те убие! Видял си всичко грешнико! Анатема!  След тази клетва се уплаших от гнева господен и се обърнах да си ходя. -         Чакай!- Извика попчето.- Може пък да те помажа... и да ти опростя греховете.... Не изглеждаш чак толкова голям грешник. Даже никак. -         Благодаря ти отче!  И ме помаза... и опрости греховте ми...  Сега всяка неделя ходя на църква и чакам края на всички литургии за да получавам заслужено опрощение.    Ходете на църква, хора! Там е “пътят, истината и живота”.

?!?

...ax.... Posmqh se ot surDce ))

MNOGO DOBRE NAPISANO !

.(....4e i s pouka!...) ,
kakvo pove4e pove4e da iska 4ovek..!? ;)

'..basi "kreshtqshtata" ironiq

mnogo dobro!

..brutalno napisano mn dobro! mnogo ot4etlivo..! xaxxaa mehlem za o4ite mi .."bojestvena komediq"..edin vid

жив зян
е ....

ni... nogo greshki... ni ...
be napravo "kat komediq ,takava"... :))

От мен весели празници!
Бъди здрав, ти и близките ти, късмет и верни приятели!