Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
04.06.2015 18:21 - Малко светлина върху дейтвията на САЩ и НАТО
Автор: azsymtoi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.06.2015 18:23


 Цитати от професор Фускас преподавател по политология в Кралското Лондоско Бизнес училище и Университета Ричмънд, Лондон. Професор по международна политика и икономика от Центъра за изучаване на държавите, пазарите и хората (STAMP).

„ САЩ имаха възможност да разпространят своята хегемонистична и агресивна политика срещу непослушните играчи на Балканите и в Големия Среден Изток. Актуалните ефекти от стратегията на САЩ за безопасността на Европа, Балканите и Средния Изток не са много позитивни. Основният проблем на НАТО и САЩ е да се ангажира НАТО в един процес, трансформиращ го в политическа организация, която спазва определен набор от либерални идеологически принципи със средствата на насилието. В този контекст, избраният от НАТО път на разширение е обвързан с укрепването на военни/териториални граници, с което се насърчава заздравяването на нови „вражески блокове“ с епицентър Русия. Грижите на НАТО все още са „как да бъдат държани гермаците в подчинение“ (Исмей) и по този начин да се възпрепятства създаването на геостратегическа и геоикономическа ос, простираща се от Франция до Русия... Според Сюзън Удуърд, разпадането на Югославия не е резултат от избухването на ендогенно етническо насилие, причинено просто от разпада на комунистическата политика и идеология. Всъщност това беше неочаквано последствие на интервенцията на МВФ (Ръководена от САЩ организация). Югославската държава е класически случай на структурирано неравенство между регионите, в които етническите напрежения бяха изострени чрез неолиберални, модернизационни пакети на икономически реформи, наложени отвън (виж Украйна). Поради това Западът направи погрешна преценка за ефекта от интервенцията на МВФ в Югослявия. НАТО има склонност да създава извънредни ситуации, като набляга на съществуващите социални и етнически напрежения в Източна Европа. Резултат от това е създаването на държавици, които не са икономически жизнеспособни, на милитаризирани етнически гета и в следствие на това на нова разновидност народи-затворници, фрагментиращи картата на Източна Европа и Балканите (виж. Конфликтът в Югославия и сега в България). Алиансът няма алтернатива, защото неговата геополитическа идея за експанзия и оперативен простор, движена от енергийни и други икономически интереси, не може да съчетае практичността и моралността. Според споразумението от Дейтън, между останките на Югослявия и Запада беше уговорено, че нито една страна от Запада няма да се намесва по въпроса за Косово, защото според международното право нито една държава няма право да се намесва във вътрешните работи на друга, а границите са ненакърними (Югославия и Украйна). Преди всичко - и това е валидно за случилото се в Босна, Словения и Хърватия – въз основа на какви критерии НАТО и Западът спонсорираха един частен национализъм срещу друг? Но както теорията за нормите, така и конституцията на НАТО не обясняват какво прави един специфичен национализъм по-симпатичен за Алианса от друг. До 1998 г. За Запада Милошевич беше „истинският човек, с когото може да се прави бизнес“. Недостатъчни са каквито и да било доказателства, че стратегията на Милошевич е имала за цел етническо прочистване на целия регион на Косово. Както доказват Кристофър Лейн и Бенджамин Шварц, дори „студенти по „конфликти с ниска интензивност“ ще разпознаят приликите в тактиката за борба срещу бунтовниците между сърбите в Косово, французите в Алжир, британците по време на Бурската война и американците във Филипините“. Интересно е да се отбележи, че бомбардировките на НАТО от голяма височина над морското равнище постави целият риск за сметка на мирните граждани. Този действителен факт може много точно да бъде определен като нарушение на Женевската конвенция. НАТО стартира своята кампания срещу Сърбия, нарушавайки както принципа на своята организация да бъде отбранителен пакт, така и всички съществуващи международни правила. НАТО атакува суверенна държава без одобрението на Съвета за сигурност на Обединените нации. НАТО и САЩ имат някои много специфични интереси в областта на геополитиката и безопасността, за да защитават Балканите и региона на Черно море, както и Централна Азия. Тези интереси са насочени към сигурността на проектите за нефтопроводи и газопроводи, както и към разширяването на НАТО на Изток. За бъдещите историци няма да е особено трудно да намерят повече доказателства за връзката между войните на НАТО на Балканите и мюсюлманският въпрос в Европа. Моделът на външната политика на САЩ в Юго-Източна Европа ясно фаворизира Турцияи поддържа неиното упорите искане да стане член на ЕС. Също така проислямската кампания на САЩ на Балканите осигурява интересите на САЩ в областта на енергийните запаси. Ключовата причина за интервенцията на САЩ срещу Югославия и в регона на Близкия и Среден Изток и за същинската експанзия на НАТО е обезпечаването на маршрутите за превоз на нефт от Каспийско море към пазарите на Запада. САЩ се стремят да получат „лъвския дял“ на Балканите и в Големия Среден Изток, а това разпределение приема различни форми на конфронтация и сътрудничество между САЩ и Германия (Виж спирането на Южен поток в ущърб най- много на България). Надменността на НАТО и САЩ към европейската идеологическа матрица на принципите на Възраждането е неоспорима; неоспоримо е също надценяването на възможностите на НАТО да диагностицира съдбоносните политически и исторически граници на своята експанзионистична авантюра. Нежелателният резултат, както убеждават Едуард Лутрак и Майкъл Менделбаум, ще бъде оперативна неефективност, публично достояние на несъгласията на съюзниците и оттук – опасност от фрагментиране..., защото „един мъдър алианс трябва да знае кога да се махне“ така, че да не провокира Русия.“




Гласувай:
0



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: azsymtoi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 109109
Постинги: 29
Коментари: 87
Гласове: 798
Архив