Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.10.2014 12:04 - Градски транспорт с особено големи размери...
Автор: azsymtoi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 861 Коментари: 0 Гласове:
0



 Градски транспорт. Трамвай. Аз. И на всичкото отгоре съм в него. Лангъркам си се по релсите, които пък от своя страна мен ме лангъркат рязко вляво, после рязко вдясно, малко нагоре- надолу. Някакъв вид вибромасаж за един лев. Изведнъж чувам до себе си:
- Мо"е ли "а се разминемЕ?
Прекрасен басов глас, напомнящ ми за годините, когато Борис Христов беше на мода. Инстинктивно се обръщам да видя притежателят на този талант и пред мен се открива незаменима, неописуема, оставяща ме без думи гледка. Пред мен стои нещо като жена. Приличаше на някой от новите телевизори на Самсунг. С идеална крива, уайд скрийн 16:9 ама изкривена към мен, а не в обратна посока. Аз по- харесвам 9:16 мацки ама това същество беше от масовото производство на 16:9 телевизорите. Нямам предвид производство в големи количества, а производство на МАСА, масово производство на маса, демек. Огромна необятна маса, подобна на тази, за която е писал Айнщайн, когато е измислил онова за масата, енергията и скоростта на светлината във вакуум, ама на квадрат. Масата в случая беше огромна. Най- вероятно енергията, която изразходва, също е огромна за да може да задвижи цялата тази маса, а за светлината... направо я скриваше с масата си. И на всичкото отгоре, Айнщайн не е бил прав във формулата си. Аз видях с очите си, че квадрата се поставя след масата, а не след скоростта. "Мо"е ли "а се разминемЕ?"!!! Ами как да не може бе... необятната! Нали ако не се размина с тебе ще се размина с пенсията! Направо съм си пътник. Пу-пу, опазил ме Господ!
Освен широкоекранният формат на тЕлото, което носеше това същество, то разполагаше с чифт Вежди. Вежди, ама не Рашидов, а от косми. Пиша с главна буква тая дума защото Вежди ли бяха да ги опишеш, или да не ги описваш! Нещо средно между Вапцаров и Шекспир. Черни и, меко казано, дебели, те извираха нежно от един извор, намиращ се около средата на носа, извиваха снага в причудливи дъги, напомнящи логото на МакДоналдс, което се забелязва отдалеч (и Веждите се забелязваха от далеч, особено в присъствието на масата на квадрат, която ги носеше) и свършваха по средата на мястото, на което трябва да има скули. Скули нямаше защото... абе вие виждали ли сте топка със скули?!! Но там свършваха. Приличаше донякъде на Леми Килмистър, ама мустака, някак си приповдигнат. "Мо"е ли "а се разминемЕ?"!!! Мо"е разбира се. "Що да не мо"е. Ти, жено, кръглотела, ако беше телевизор и трябваше да чета субтитри на толкова широк екран, със сигурност щях да получа ошипяване на вратните прешлени от мауцане на главата влЕво- вдЕсно, от първа буква, та чак до точката или съответният препинателен снак, който при теб във всички случаи е три удивителни и една въпросителна. Ей така "!!!?". Сега ще кажа защо. Първата удивителна е защото я слагам заради "Баси размерите", втората удивителна е заради "баси баса", третата удивителна е заради "баси веждите", а въпросителната е заради "защо Господи". 
Та разминаваме се с това чудо на природното изкуВство и аз за да не изглежам тъпо, взирайки се в тази грамада реших да сведа поглед пред това грандиозно божие творение и що да видя. Златни обущета!!! Още три удивителни за подчертаване на сложността на мисловните ми процеси, протичащи в тоя момент в главата ми. Златни обущета!!! И още едно "Баси". Моментът не беше подходящ да се хиля заради колосалността на проблема, който стоеше пред мен, но се нахилих. Грешка. Проблемът ми се озъби в опит да се ухили като мен. О! Боже! Какво си сътворил, Боже! Вотвора (пиша слято за да звучи по- хард), наречен уста, се появиха, както казват у наше село ЗАБЕ. Забе с разстояние между тях за още едни забе. Сега вече започнах да се смея с глас защото се сетих за оная реклама на ФАФли, в която имаше един хипопотам, който пръцкаше в ритъм с уста (бийтбокс), докато щиглец му се мандахерцаше на гъза. Като се сетих за рекламата направо бях пред колапс. Още повече нададох глас, когато в съзнанието ми изникна споменът за един анимационен филм, в който стадо женски хипопотами, в пачки и розови полички играеха балет! Е, нееееее! Това ме довърши окончателно защото хората от трамвая се обърнаха да видят следното: Земното кълбо в златни обущета и с извити Веждички, а пред него малък щиглец се мандахерца от смях в комплект с трамваен вибромасаж! Дано нямаше включени камери! Облата се разсърди и се забърза към вратата, но вратата е трамвайна, а не домашна и се отваря само на спирките. Постоя до следващата спирка и чак тогава напусна, разсърдена, обидена и... кръгла.



Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: azsymtoi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80814
Постинги: 29
Коментари: 87
Гласове: 798
Архив