Изминаваха дългите шест месеца. За тия шест месеца бях събрал толкова много злоба спрямо помияра, че бях готов на трета свтовна война за да го унищожа. Заради това куче- идиот тези месеци бях в гипсово корито. Окей, окей. Някой ще си каже „и какво от това?!”Да. Ама какви неща ми се случиха през това време! На първата седмица жена ми се разгони. Добре. Ама аз съм в гипс от врата до палците на краката. Обикаля ме, седя ми на лицето и накрая реши, че трябва да го извади навън и да ме ползва като вибратор. Взе една лъжица и рови и рови и нищо. Гипса беше твърде твърд. Реши да ползва бормашината. Включи я в контакта, сложи най- голямата бургия и  заби бургията в гипса. Трата- трата и... Гипса поддаде. Ама изведнъж подаде. Бургията проби успешно не само гипса, а и ОНОВА барабар с десния. Дори не можах да извикам. Просто си припаднах. Събудих се на другия ден. Упоен от спешните екипи до краен предел гледах жена си как го гали. Знаете ли колко е гадно да виждате как ви го галят, а нищо да не усещате. Една сълза се стече по бузата ми. След три дена галене и никакъв резултат вратата на стаята се отвори, жена ми нахлу и ми съобщи, че повече не можела така. Тръшна вратата от външната страна и излезе. Вечерта я чух да се прибира тананикайки си „Пъхни го тук и тук! Навсякъде го пъхай!” Влезе при мен с една доволна усмивка в стил „Мона го облиза” и ми каза, че всичко е наред да не се притеснявам за нейния нагон. Притесних се. След още една седмица спря да се прибира. Озлобявах бавно, неусетно почти. Остана дъщеря ми да се грижи за мен. Нямах една нощ сън през това време. То едни купони, то едно чудо отатък в хола... Мани- мани. На всичкото отгоре, случайно влизане на някакъв неин приятел при мен беше причина да се събере целия купон и да оглеждат оная ми работа с интереса на съдебен патолог открил бутилка бира в задника на случайно починал педал. Срам. Срам. Имаше и олигофрени между приятелите на дъщеря ми. Влизаха при мен побутваха ме в другия край на леглото за да не преча и започваше един секс, едно пъшкане, едно викане. Ама това са идиоти хора бе! Сутрин когато вакханалията се затишваше при мен влизаше котката на дъщеря ми и ме събуждаше с облизване на остатъците от ОНОВА. Когато видеше че няма ефект, забиваше нокти в тези същите остатъци. Припадах пак. А отвън се чуваше едно весело „Аф- аф”. Само един ден да излезех от гипса...!  Вече накрая на гипсовата си одисея дъщеря ми се появи за да ми съобщи весело, че ме напуска защото била бременна от Харката. Оня с обеците на ушите, носа, пъпа и... Айде няма да казвам къде. Помнех го тоя. Сочеше ме с пръст и крещеше „Копелета, елате да видите гипс с пишка! ” Срам. Срам. Напусна ме и дъщеря ми.  Съседката, стрина Мара се съгласи да се грижи за мен. Жената беше на около шестдесет и пет, а може и на седемдесет. След нейните грижи с гадна супа от вода и праз, мусака само от картофи и вода, един ден реши, че е време да ме направи отново мъж. Като чух настръхнах. Геронтофилията е забранена ама ако си в гипс и пред теб има седемдесет годишна баба, която я сърби всичко е оправдано. Така се израдва на може би последния и секс в живота, че после ми донесе истинска пилешка супа. След още два дена ми махнаха гипса. Трябваха ми няколко седмици да се науча да ходя, но пък ги използвах да пиша постове в тоя блог и да си поръчвам оръжие по интернет. В мазето събрах цял арсенал на цената на английския „Арсенал”. Вече бях измислил план. С гранати и мини, с картечницата и две- три димки щях да унищожа оня афафпаразит. Мда. Ама не. През времето на моето писане от ДАНС попоглеждали какво си пиша и какво поръчвам и една прекрасна утрин... През прозореца, през вратата, през стената, от хладилника и гардероба нахлуха около сто и петдесет закачулени бабанки от спецчастите. Метнаха ми се отгоре и ме овързаха. Отнесоха ме някъде за разпити. Питаха. Разказвах. Пак питаха. Пак разказвах. Накрая ме закараха в някаква стая с бели, меки стени и ми сложиха усмирителна риза. После при мен дойде един доктор. Разпитва ме. Аз разказвах. Нататък. Знаете, че пак ме разпитва и аз пак разказвах. После ми прасна една инжекцийка и аз започнах да фъфля. Той пита. Аз фъфля. После инжекцийка. Той пита. Аз муча. Накрая ме оставиха на санаториум, някъде си там в гората с още мучащи хорица. Мучахме си по цял ден. Писна ми и избягах.  Сега докато драскам тоя пост чакам да дойдат да си ме приберат, а през прозореца чувам едно весело  „Аф- аф”.

ужас...ужас

Лаксае ме твоето мнение анонимни приятелю. Дори и отрицателно, мнението ти показва, че ме четеш :) А точно това ме забавлява :)

ей, ти си той, вземи да превеждаш книги плс, че си уникален наистина, не си хаби дарбата напразно :)))) браво и поздрави
такива таланти рядко се срещат

човек, не знам дали това което си написал е истина и изобщо идеята на тоя сайт, обаче ако има и зрънце истина в цялата тая "Одисея" то ти си пълен идиот, а за жена ти и дума не мойе да става