Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.09.2008 10:58 - Епизод две. "Империята отвръща на удара".
Автор: azsymtoi Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2294 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 19.09.2008 10:59


 В една далечна галактика. Толкова далечна, че направо се намира на кучето в гъза се случиха някои неща. После други и накрая дойде моментът, в който... 

 

 Помиярът ме изгледа с недоверие. Имаше чувството, че няма да го направя. Да. Ама не. Изсрах се с пълна сила, в комплект с всичките му там звукови ефекти. Нацапах цялата изтривалка и точно в тоя момент усетих че надолу слизам. Без желание седнах в тортичката, която бях сътворил. Това се случи поради натискът върху раменете ми упражнен от собственика на къщата, респективно и на кучето- идиот. Усетих, че положението започва да става доста размазано. С лек привкус на казармена тоалетна. Не знам откъде, но стопанинът намерил сили да се изправи, да вземе неговата лопата (подчертано лопата за сняг, а беше лято !!!!!!) и да реши, че аз съм човекът за удряне. Е не. Всичко друго ама с лопата за сняг... Много боли. Успях да се търкулна по стълбите омазан до... няма да казвам къде, с акита и да направя печален опит да побегана.
Точно в този момент дочух едно познато “Аф-аф-аф”. И после усетих, че едни остри зъбки се стоварват на задника ми. Аф-Аф-то премина в глухо “Упф-упф”. Явно устатата на звяра беше пълна. Не с какво да е, а с моя задник. Аз тичам, стопанинът тича, а кучето не тича защото ми виси на гъза. С мъка се отскубнах и излетях като ракета през портата на помияра и неговия стопанин. Отидох пак в болницата. Лекарите ми залепиха раздърпаните задни части с каноколит и ме пратиха в най- неприятния кабинет- “Манипулационна”. Там една дебела... ама какво говоря?! Ужасно огромна и необятна сестра ми напраска в корема една дебела игла и ме ощастливи с ваксина против бяс. Аз си бях бесен де. Сега вече с продупчени седалищни мускули и продупчени коремни мускули съвсем се чувствах невалиден. Легна- боли, седна- боли, по корем боли. Не спах цяла нощ. Ама ми остана време да замислям подъл план. Купих си пушка ама истинска. Ловджийска. Ислъсках личното оръжие (да се чете пушката). Напълних с най- яките патрони и бертолетова сол плюс, като добавка, дървестни стърготини. Намамих се на едно приятно местенце на двора и зачаках. Появи се гадът му с гад. Аз вдигна пушката, то клекне между зелките и не се вижда. Аз сваля пушката, а то почне да рипа и да се вижда. Така около двадесет и три пъти. Откачих. Ставам и тръгвам решително към него. То побягна. Аз вдигнах пушката и... След съответното оглушаване и болката в рамото (хм! Какво ли съм очаквал?!) се оказа, че целта е поразена. До тук добре. Ама знаете ли, че като уцелиш нещо отзад с бертолетова сол, то започва да вдига децибелите до неузнаваемост и не това е най- ужасното. Най- ужасното е, че ако със стърготини стреляш отзад на гадината козината обръща посоката си на разтеж. Като се отдими от изстрела остана само гледката. Воят беше кански. Кучето- идиот виеше с такава сила, че цяло село си помисли, че ни нападат изтребители и започва война. Кучето не спираше да вдига високи (сини планини) и тичаше с пълна сила насам натам по мегдана. Това наистина плашеше, обаче видът му плашеше повече. Благодарение на стърготините козината се беше обърнала с върховете напред, по посока на муцуната с опърлени върхове. Можете само да си представите едно огромно същество от неизвестен произход, настръхнало странно, вдигащо много шум, което обикаля насам- натам. Освен всичко задникът на съществото се беше разголил и представляваше една-две розови дупни бузи плюс чифт розови топки между тях. Накратко, бях създал чудовище. Създадох Франкенщайн. Да си призная с тази козметична операция малко приличаше на лъвче. После стана страшното. Селяните, уплашени и гневни разбраха що се случва и решиха, че трябва да сторят нещо по въпроса. И го сториха. Лекарите ми казаха, че ще ми трябват около шест месеца за да изляза от гипсовото корито.  Имах едни спокойни шест месеца да замислям нов пъклен план.


Тагове:   епизод,   отвръща,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. zezo - Най-сетне нещо забавно тази сутрин ...
19.09.2008 11:05
Най-сетне нещо забавно тази сутрин :)
цитирай
2. анонимен - Ей , поздрави от мен :)))
19.09.2008 13:35
възвръщаш форма ...
Дерзай !
цитирай
3. azsymtoi - ***
19.09.2008 13:52
Благодаря ти Вишничке!
цитирай
4. анонимен - Тва куче си е die hard отвсякъде:...
20.09.2008 20:22
Тва куче си е die hard отвсякъде:))
Вземи се откажи или му намери кучка, хаха.
п.п. Сюжетът ми напомня на някакъв странен микс между Мухата и Елиънс.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: azsymtoi
Категория: Лични дневници
Прочетен: 80819
Постинги: 29
Коментари: 87
Гласове: 798
Архив