След неистови размишления и умствени напъни, придружени от някое друго подпръцване се реших да върна в блога старите си постченца. Тези, които са ги чели няма да намерят нещо интересно, а тези, които не са ги чели трябва задължително да получат поне малко образованост. Прочетете ги и ще разберете как не трябва да се пише и какви правописни грешки не бива да се правят. Това ще е един приятен, лек курс по български език. Безплатен.


Предсказанията на Нострадамус *
*
Бъдещето. Неясно като ясен ден. Много неща може да се случат, а може и да не се случат. Нострадамус бил предсказвал бъдещето. Да. Ама не. Човечецът писал литературни съчинения на тема “Без тема”, а сега някой се опитва да ни убеди, че, виждаш ли, знае какво е искал да каже. Че то на родните автори ако им се прави анализ ще има отклонение от истината около 80%. Ней се. Седнах да се правя на новия Нострадамус. Кръкнал си бях няколко водки разредени с бира с добавка от няколко кебапчета на сладка раздумка с приятелите. Разчувствал се бях и ме обзе тая философия. Поседнах на сянка в Борисовата градина, оригнах се тихо, примлясках няколко пъти за разкош, примижах като псе преяло с боклука от контейнера и се замислих. Мислих си за това какво бъдеще ни очаква всички. Най- напред ми изникна в съзнанието неоспоримия факт, че в крайна сметка бъдещето е в гробовната тишина. Имам предвид, че ще си умрем, независимо кои сме и какви сме. Ще ни изпратят с ревове и хлипания и после... гробовна тишина.  Нека говорим за преди гробовната тишина.  Мижа като хахав насредата на Борисовата градина, напъвам си мозъка и мисля.  Бъдещето ми се вижда по следния начин.  Жените все повече ще стават мъже. Мъжете ще стават педерасти или в най- добрия случай ще са бисексуални. Децата ще си ръпат амфетамини като бонбонки “Кръц- кръц”. Ако не им стига ще си дупчат ръцете с игли и ще си вкарват венозно всякакви химии, само и само да се чувстват щастливи. Родителите им, независимо кои са и какви са няма да им обръщат внимание защото ще бачкат по 12-18 часа. Няма да има достатъчно храна за човечеството въобще. Вода ще има ама мръсна. Ще виждаме какво дишаме. Горивата ще поскъпват все повече. Това ще доведе до локални конфликти, довеждащи до световни такива. Америка ще продължи да се чувства най- великата страна докато най- накрая стигне до абсолютен колапс. Дори помощите няма да и помогнат. Бежанци от Америка по света. Русия, като отритната от света сега, тогава ще е по- добре защото си има всичко. Европа, на границата на икономическото съществуване. Малките държави ще се молят за обединение с големите. Така е и в живота. Малките зависят от големите. Китай ще управлява повече от половината световна икономика.  Ще се молим да се събудим на другия ден защото престъпноста ще расте, независимо от полицейските усилия. Ако сега има работа после няма да има.  Електромрежите ще сдадат багажа. Милиони ще бъдат принудени да живеят без ток. Хората от севера ще отидат на юг защото няма да има как да живеят без ток и горива. Дори кучетата по улиците или ще бъдат изядени или ще се събират на глутници за да изяждат.  Глад, студ, мизерия. Човек за човека ще е вълк. Горко на децата ни!  Отварям очи. Слънцето свети. Хората кротко се разхождат, наслаждавайки се на хубавото време и на времето, в което живеят. Само ако знаеха, че няма да е вечно!  Вдигнах глава, усмихнах се и се запътих към вкъщи, където ме чакаха съпругата ми и дъщеря ми за следобедна разходка и веселби в Борисовата градина.    P.S. Ако ....................................................     19 години секс Някой ми каза, че сме щяли да се оправим. Ама ми го каза отдавна. Преди около 19 години т.е. в зората на дивата демокрация. И понеже съм един от леките случай със секс- маниакално поведение това ми дойде като манна небесна. В началото се оправяхме щото паднал комунизма, риаш ли. После се оправяхме щото дошла демокрацията ама с всичките и убавини, риаш ли. После разбрахме, че нещо не е наред в тая демокрация и се оправяхме чрез социална демокрация. След това монархо демокрация, риаш ли. Пак кривото си е криво. Сега сме в състояние на цайтнот (аха- аха да свърша) посредством социално етническо монархична демокрация. Пак се оправяме ама странното е, че всички се оплакват. Хора! Защо се оплаквате щом се оправяме? Може ли в това дълго 19 годишно оправяне да се дразните. На толкова дълъг секс би завидял и Казанова, риаш ли. Щом се дразните значи нещо не е наред в ерекцията,еякулацията или оргазмите (фригидност също). Ето затова е по хубаво преди, по време и след секс да се мастурбира. Ако сами не започнем да си търсим начини за самозадоволяване, то не мисля, че и 30 годишно оправяне ще ни задоволи, риаш ли. Ако партньорът ти е кьопав си търсиш алтернативни методи. Също както партньора така и тези, които мислим, че ни оправят ние си ги избираме. Така, че е по добре утре сутринта, като се наспите да похапнете приятно с половинката си, да си запишете час при сексолог, да му изложите проблемите си и след съответното бръщолевене с него, да да вдигнете чело в поза “светът си е само мой”, да излезете от кабинета и да се самозадоволите качествено, риаш ли. После вие ще сте от тези хора, които са усмихнати и доволни от живота и когато видите някой, който се оплаква, нежно ще му пошушнете на ушето, че е по добре да отскочи и да се самозадоволи, вместо да разчита на конвенционалните методи за оправяне.  Скесът си е секс. Дори и 19 години да го правиш ако сам не се оправиш... нема угодия.     P.S. Риаш ли? ;)   Виц от серията "аз го знам по друг начин" Вицът бе разказан на един затревен купон. Разказвам така, както го помня.  Горско царство- господарство. Дръве много и щръкнали като уьовини навсекъде.  Лионския кинг се е изтърнал на сенкя и си мисли.  “Колко щеше да е хубаво да можехме да се онодаме всички животни, навсякъде и по всяко време!”  Почеса си гривата, позамисли се и изрева: -         Жабоооооуууу! Жабо ма! -         Да Ваше Величавство!- поклони се жабата. -         Ти... ъ... жаба ли си или кво? -         Ми май съм жаба Ваше Величие. Като си гледам голямата уста и зеления задник. -         Добре ма! Не ми философствай, че ми нарушаваш величествения мир. -         Много добре казано Ваше Светлинство! -         Така- така. Ласкай моята величесвеност и един ден ще ти даря онова смрадливо блато. -         Много сте щедър Ваша Неземност! -         Спри се с гъзолизането ма! -         Окс. -         Кво е тва “окс” ма? -         Дълго е за разправяне Ваше... -         ШШШШШШШТ! -         Добре. -         Ти като си жаба, помниш ли за кво те използвам? -         За секретарка Ваше Слънцестоене. -         Помниш като слон. -         Жаба Ваше... -         Казах ли ШШШТ?Като моя секретарка искам да те натоваря с една задача. -         Да Ваше Сияйство. -         Ела! На ушенце ще ти шепна. -         Аааа! Не. Ще вземете да ме нагризете. Нали сте месоядно? -         Бе аз да ти приличам на италианец тъпачко?! -         Ми има неква фирма “Дженерали” с Вашата снимка. Въртят клип по телевизията. -         Бе тия идиоти само снимката ми ползват. Плащат ми добре. 30 телешки бутченца на месец дават. Сега задачата. Ела да ти шепна. Слушай внимателно и пиши. -         Ама аз не мога да пиша. Нямам ръце. -         Тогава помни и разгласи из цялото царство. От днес... някакъв летен ден на... тая гадна година Ние т.е. Наше Величество разрешава безразборния секс между расите, половете, видовете и т.н. -         Аууу! Ваше Достолепие, нима не сте доволен от лъвицата?! -         Доволен съм. Ама има малки гърди. Искам да секся с нещо с големи гърди. Чувал съм, че пилешките гърди много се търсели. -         Добре Ваше Вашество. -         Така. Повикай ми лъвицата да и разкажа това онова за себе си.  Жабата скокнала и след малко се появила лъвицата барабар с малките лъвчета. -         Мдаааа. Търсил си ме. -         Шми говориш на Ви! -         Окс. -         Ма кво е тва окс?! Всички го използват , а Мое Блестячество не знае какво е. -         Оф! Мани! Много е дълго за разправяне. -         Добре де. Чакай, че съм те извикал за друго. -         Казвай. -         Аз съм гей. -         Леле! Много директно го каза. -         Освен това си падам по други жени. -         Стига бе! Нали си гей? -         Освен това си падам и по други видове животни. -         Чакай да разкарам децата, че ще ги притесним с тия простотии. -         Имам и още нещо да ти казвам. -         ? -         Никога не съм харесвал майка ти. -         Е сега вече започна да ме дразниш! -         И освен това... майка ти спа с мен и затова сега имаш сестра. -         Е сега вече стана боя. -         Чакай- чакай! Днес издадох заповед за безразборен секс из тая горска обител. -         Това ме успокои. -         Що?!?!? -         Щото ей сега изтичвам и сядам на оная работа на мравояда. -         Що пък той мръсницо? -         Щото колкото му е дълъг езика... мъррррр, толкова му е дълъг... -         Млък! Не искам да слушам.  Лъвицата се обърна и си тръгна. Лъвчо похапна телешко бутче и заспа. На сутринта се събуди от гърмежи. Точно както софианци се събудиха оная прекрасна сутрин когато Челопечене нападна София. С едно отворено око, а другото залепнало с гурели той се провикна: -         Жабооооуууу! Жабо ма! -         Ей ме на Ваше Озарителство. -         Ти на кого ще викаш хаймана ма? -         Ъъъъ... Извинете! Лапсус лингуе. -         Кой какво е лапнал? -         Нищо Сър. -         Бе ти да не си се смахнала? -         Всичко е наред Ваше Диамантство. -         Кое е наред?! Спя си и ме събуждат някакви гърмежи. Това наред ли му викаш? -         Ми... Божествений... това е заради вашето решение за безразборен секс. -         ? -         Слонът причинява неудобство на вашите ушни миди чрез тези взривоизлъчващи звуци. -         Ти верно не си добре. Казвай какво става! -         Слончо прави секс. -         И какво е общото с гърмежите? -          Чука маймунки, а те се пукат.   Философията за живота. Из дневниците на един идиот. Сигурно мнозина от вас са се запитвали какъв е смисълът на живота. Оня ден седнах на пейката пред къщата, под облачното небе и като небето и настроението ми беше облачно, но това не спираше поривът на мисълта да се рее сред философски теми. Пак облачни.  Тук ще започна да описвам една стара моя теза, върху която работя отдавна и мисля да я публикувам в някой световноизвестен философски журнал. Може пък да съм новия Фройд. Де да знае човек.  Животът, като философска тема е разглеждан от толкова много страни, че в крайна сметка, след прочитането на достатъчно количество от тях на човек му иде да си сложи край на живота защото мозъчната дейност така се е претоварила да разсъждава, че друго освен край не остава.  Аз такива съждения съм чел, но не достатъчно за да се самоубия по най- красивия начин. За това ще опиша моето виждане на нещата.  Примерите, приложени тук са малко, но достатъчно за да те накарат да се огледаш и да  “прогледнеш”.  Седят си мама и тате (моите, твоите, неговите) в дупката, наречена жилище и коремопълнят през зъбатите си дупки. После коремопразнят през беззъбите си, неразработени (в доста случаи, всъщност разработени) дупки. Полягват си в спалнята и решават, че самотността не е модерна в човешкия свят. Започват с олигавване на зъбатите дупки и преминават към върховното удоволствие, наречено секс, което всъщност е пълнене и вадене на и от дупка. Някой сега ще коментира, че това е простотия, но не е така. Правят си кефа в апартамента- дупка, в съответната влажна, топла дупка и в тая дупка се заражда нов живот. След чакането, съответстващо на има- няма девет месеца се ражда новия човек. Ражда се от дупка. После, живеейки в дупката- апартамент, детенцето расте, папайки през дупка, акайки през дупка, така както правят мама и тате. Когато порасте, има много варианти за изграждане на личноста му. Всичките са свързани със съответната дупка. Ако стане любител на пиърсинга ще си прави дупки навсякъде. Ако е наркоман, пак ще се дупчи, създавайки нови и нови дупки. През това време е много вероятно да открие удоволствието на онази дупка, която мама и тате са използвали за неговото създаване. Понякога има и някои отклонения. Например, малкото момченце решава, че не то иска да пълни дупки, а да пълнят неговата беззъба отходна дупка. Гей. Педераст. Както ви е угодно. Аз не се наемам да класифицирам тези личности. Момиченцата понякога започват да си мешат дупките не с момченца, както е според природните условия, а с други момиченца. Пак обаче дупката е в основата на всичко.  Човечето израства и се учи. После работи в някаква дупка, наречена работно място и ако има желание и възможности, съумява да закупи още една дупка, в която да живее, далеч от своите родители. Омъжва се. Жени се. Смесва се. Това са все ситуации от живота. Живее с “половинката” си и пак извършват свещенодействието с дупката.  После всичко се завърта в един кръговрат от дупки. И пак. И пак.  Идва преклонната възраст, в която се намира момента за прощаване с този дупчест свят. Старият вече индивид се отправя натам, от дето никой се не връща. Събират се близките, роднините, приятелите и на отпращане, вместо да освободят душата и тялото му от дупковата действителност, какво правят? Набутват го в дълбока дупка. Сякаш за назидание. “Целият ти живот копеле, беше дупка. На ти още!”.     Къде вроденият инстинкт те подтиква, къде придобитите навици са в основата на съществуването ти в дупка...   В крайна сметка, дупката е това, към което се стреми всеки от нас, дори без да осъзнава.   Предсмъртно... Събудих се. Беше гадно. Няма по- лошо събуждане при полжение, че знаеш, че ти остават 30 минути живот. * * * *  Събудих се. Погледнах до мен на леглото. Беше там в цялата си красота. Луната светеше в огромен диск. Светлината преминаваше през дантелата на пердето и осветяваше всяка гънка на тялото до мен. Беше неописуемо красиво. Всичко беше черно- бяло като във филм от 50-те. Сатенената завивка преминаваше нежно през бедрата и оформяше още по красива гледка. Спеше. Леко и нежно. Дори и будно това тяло беше леко и нежно и се носеше като мираж всред хората. Всички се обръщаха след него. Сега то лежеше до мен. Внимателно станах за да не откъсвам тялото от съня му сигурно сладък и приятен. Отидох в кухнята и си направих кафе. Бях спокоен защото знаех, че то е там. Запалих цигара и поседнах сам на тъмно с мислите си. Те оформяха една прекрасна картина, в която се носеше тялото перфектно изваяно от боговете, природата и сънищата. Аз притежавах шедьовър.  Станах и отворих най- горното чекмедже на шкафа. Извадих лъскав, дълъг нож. Приближих шедьовърът в моето легло.                                                    ***  Сега вече никой няма да се радва на моят шедьовър. Само аз. Само аз ще бъда надарен с привилегията да гледам това мраморно творение на велик скулптор.                                   ***    Събудих се, а ми оставаха 30 минути живот. Бях отнел един и щях да платя с един. Така решиха. Сега седя сам в килията и си мисля не за живота изтекъл през пръстите ми, а за онзи шедьовър, който остави само красиви спомени в душата ми. Душата ми е чиста. Аз съм чист. Чист пред Бог. Само той знае, че ангелите нямат право да са тук, сред нас. Аз му пратих своят ангел.   ОБЯВА!!! Обява.  Туй обявление е с цел.  Целта оправдава средствата, а те при мен са ограничени, но опит ще направя та ако ще неуспешен.  Поне ще си отида от тоя свят опитал, а не като оня дето се родил и след 85 години... умрял.    Аз съм нисък, но за сметка на това дебел. Тъп, но за сметка на това ми личи. Грозен съм, но успявам да компенсирам с цинично поведение. Работя за ниска заплата, но пък ми стига... за цигарите и кафето. Нямам недвижимо имущество, но за сметка на това не плащам данъци. Колата ми всъщност не е моя ама не се оплаквам. Всички ме мразят, но аз обичам един двама барабар с жените им. Капризен съм към храната, но пък ям като за последно. Не пия акохол ама ако се наложи ставам оня другия дето не знае мярка. Пуша като Етна. И какво от това. Нали един път се умира. Обичам силна музика и затова почти съм глух. Виждам толкова хубаво, че не видях преди време къде карам и се отбих до Пирогов за малко. Беден съм, но пък харча всичко до шушка.    Търся си жена. Ама да е нежна, красива, умна и добра. Предлагам невероятни мигове.    Улиците на София и кой какъв е там. Всяка сутрин ми се налага да обикалям половин София, а вечер пак по същия път да си троша главата. По улиците... ад. На кръстовищата... ад. Шофьорите... ад. Използвам толкова често думата ад за да не ми се налага да пиша неща, които да четат децата, а после техните родители да ме псуват мен.Тая тема със софийските улици е дъвкана- дъвкана та няма край. Ама какво да направя, че ми се иска да си изразя мнението. Нали затова са блоговете, постингите и т.н.  Започвам от някъде и да видим до къде ще стигнем. Лошите шофьори. Няма определение за лош шофьор. Сигурно и аз за някого съм такъв, но...  Сутрин хората бързат за работа. За яслата или детската градина да закарат детенце, да оставят малчугана пред училище, да се приберат вкъщи след поредната нощ с любовницата или след поредната нощна смяна. Има и други шофьори. Тръгнали сякаш за никъде. На прав булевард без натоварено движение карат бавно сякаш са на погребение, карат посредата, между лентите, така че не можеш да ги изпревариш. Завиват в “неизвестна” посока. Пречат всячески на ритъма на града. Повечето от тях са или провинциалисти или тъпи новобогаташчета перчещи се с лъскавата колица, купена от тате или от нечисти сделки.  Първият вид. Провинциалистите. Когато ние от столичния град сме на почивка, екскурзия или просто да се шматкаме извън София откриваме завидна неприязън към нас. Щопите или софиянците, както ни наричат, сме недолюбвани от хората в провинциалните населени места. Псуват ни и оплюват с всички възможни средства. Колко сме били надути, колко сме били отвратителни, колко злобни и отворени сме били.  Хора от провинцията. Вие нямате дори и елементарна представа колко сме добри ние- софиянци. Нямате дори елементарна представа колко сме гостоприемни, търпеливи и толерантни към вас. Вие сте озлобените хора. Вие злобеете срещу тези от големия град.  Защото не сте успяли да избягате от тъжната си действителност, защото не сте успяли да избягате от интригантския начин на живот в малките населени места, където всеки знае кой с кого се е е... и кой пишка на криво. Защото там няма хляб, а няма защото ви мързи. Мързи ви да работите на нивата и с животните в обора защото това не е престижно. Искате да работите на бюро. Вие обаче идвайки в големия град оставате с навиците си да обсъждате манджата на съседа и да се държите с хората така, както сте се държали с животните от малкото ви стопанство. Не искате да промените навиците си и си оставате с провинциалното държание. И вие, които не сте успяли да дойдете, реално псувате НЕВЪЗПИТАНИТЕ СИ РОДНИНИ, които са тук. Псувате същите тези невъзпитани, надути, отвратителни, злобни и отворени ваши лели, чичовци, братовчеди, братя и сестри, майки и бащи, които вече са тук. Ние сме малко. Някъде около 500 000. София е двумилионна. Значи 1 500 000 са от там. От вас. 1 500 000 прикари (дошли от вън), които на втория ден след пристигането си вече се смятат за софиянци. А ние, както казах вече сме гостоприемни и добри да ви приемем тук с всичките ви недостатъци и желанието да ни дишате и без това мръсния въздух, да го правите още по- мръсен с вашите автомобили, да вдигате цените на жилищата, да ни намалявате заплатите защото вие сте съгласни да работите за мизерни стотинки само и само да сте софиянци.  Вторият вид. Новобогаташчетата с лъскави колици.  Скъпи новобогаташчета, вие в голямата си част спадате към първия вид. Провинциалистите. Продали сте нивица и имотче с къщичка за да дойдете тук и да си мислите, че сте от голямото ДОБРУТРО. Не се съобразявате с останалите. Натискате с лъскавите си беемвенца, мерцедесчета, джипчета и тем подобни возила останалите участници в движението, мислейки, че сте божествени. Не сте. Вие сте лай... . Мислите си, че като карате по средата на улицата и някой ще ви се зарадва и ще си каже “леле колко е готин тоя”. Няма. Това е останало там в провинцията, от дето идете. Няма да ви се радва никой (я). Защото сте си най- обикновени лай... . Мигачи не давате като завивате. Или сте си купили книжката защото не можете да си я вземете по нормалния начин или сте сакати и ви липсва точно тая ръка дето включва мигачите или са ви прее...ли и са ви продаликола с липсващо лостче за мигачите, което във всички случаи води до един извод. Много си тъп. За съжаление има и тарикатчета, които са абсолютни лай... , но имат зад гърба си мама или тате или по- лошото, тъмен бизнес, от където има парици за лъскави колици и неприкосновеност.  Всички знаем, че в България щом имаш пари значи си недосегаем за закона.  По улиците има и такива, които са си взели книжката вчера и карат лошо, но тях не ги обвинявам. Нормално е. С някакви си мизерни 20-30 часа на учебна не се става шофьор. Лепнете си обаче триъгълника с удивителната на стъклото. Не, че няма да псуват по вас, но по- малко ще са хората желаещи да ощастливят женските ви роднини. Не се срамувайте от лепенката!  Има едни шофьори, аз им викам неделни. Те изкарват колите си само събота и неделя, когато СОФИЯНЦИ СА ОТИШЛИ ПО РОДНИТЕ СИ МЕСТА. Те са от много опасния контингент шофьори. Не знаят нито скоростният лост къде е, ното накъде да го местят, нито знаят кой педал за какво е, нито знаят, че платното, по което карат не е нашарено с бели надлъжни и напречни линиии за красота, а с цел определяне лентите за движение и местата на пешеходните пътеки. Карат по средата, между лентите, бавно както се досещате, и с нестихващ ентусиазъм преминават през пешеходните пътеки, псувайки по хората правещи печални опити да пресекат.  Аз съм шофьор от 15 години и имам навъртян километраж около 1 000 000 км. Не е много стаж, но пък съм видял много по тия улици и по пътищата на България.    Пази Боже сляпо да прогледа и да се качи зад волана!   Как да намалим разходите и да пестим лесно.  Тук ще представя една статия за повишаване на доходите чрез спестяване.  Не става въпрос за онова спестяване, което са правели бабите ни и родителите ни, а за истинско спестяване на финанси, довеждащи до получаване на месечно увеличение на доходите с до 90 %.    Основната грешка, която правим всички ние е да си мислим, че ако спестяваме няма да има файда от това. Замислете се обаче, че ако получавате заплата 500 лв и имате възможност да спестите неизразходвани 450 лв, то вие сте постигнали значителен успех в забогатяването в една държава като нашата, че и дори и в световен мащаб.    Крачка първа към забогатяването. Тази крачка не само ще ви обогати парично, но ще помогне на цялото човечество. Спрете да ползвате превозни средства. Никакви. Ходете пеша. Така ще спестите парите за гориво, които давате на месец, ще спестите парите за билети за градския транспорт, ще намалите по този начин изгорелите газове отделяни в атмосферата.  
 Крачка втора. Не обядвайте. Обядът ви в най- скромния случай е поне 3 лв. Така ще спестите пари от храна, а и ползата от отслабването я знаем всички. По- лек човек ходи по- лесно пеша, което води до крачка първа на забогатяването.  
 Крачка трета. Спрете да давате пари на жена си за дрешки. Така вие спестявате от разходите, а природата ще се радва на по- малко убити животинки, използвани иначе за палтенцето на благоверната ви (или не) жена.  
 Крачка четвърта. Не давайте пари на детето си по никакъв повод. С тях то ще си купи мазна храна или нездравословна такава и по този начин ще влезне в списъка на ранно затлъстелите българчета. Може да ги използва за компютри, но така ще затлъстее от застояване и ще повреди очите си. Освен това вероятноста да влиза в порно сайтове не е за подценяване. Компютрите също водят до загубване способноста на човек да общува истински, лице в лице с хората. Има вероятност някой да зариби детето ви с наркотици и париците ви да се превърнат в магистралки свежо изсмъркани от малчуганът, който до вчера ви гледаше някак си с по- бистър поглед.  
 Крачка пета. Спрете с тези вакхални вечери, на които се събира цялото семейство и всички лапат ли лапат храна като за последно. Лапайки тази храна всички те изяждат така трудно спечелените парици. Пък и народът е казал “Легни си гладен”.   
 Крачка шеста. Спрете да харчите пари за ток. Изключете всички електроуреди у дома. Изстръгнете кабелите от стените за да няма случайно утечка на ток и електромера да върти сам. Изкъртете електромера и отидете в Електроснабдяване да си спрете договора. Научете се да живеете без ток. Както едно време са живяли. Много е полезно и за здравето. Електромагнитните вълни от електоуредите и електрическата мрежа са канцерогенни. Няма да стоите вечерно време да се изтощавате от безсъние заради поредния сериал.  
 Крачка седма. Спрете да плащате за вода. Спрете си водата посредством изскубване на всички тръби от водомера до последната мивка. От водомера нататък към язовира всичко е на водоснабдяване, а не ваше. Научете се да не ползвате тази така и така мръсна вода идваща от язовира, в който се вливат отпадните води на града над него. Събирайте дъждовна или ползвайте изворна, езерна или блатна. Във всички случаи е по чиста.  
 Крачка осма. Спрете си парното и топлата вода. Изрежете внимателно всички тръби на топлофикация и им ги занесете в офиса да си ги... някъде. Прекратете договора си и с тях. Отоплявайте се с дърва от гората или близкия парк. Не режете здрави дървета заради природата, а събирайте вече паднали клонки. Здравословно погледнато парното води до белодробни болести от рода на Круп, а самата разходка за събиране на дърва действа благо приятно на същите тези дробове.  
 Крачка девета. Не плащайте за извънбрачен секс. Проститутките у нас не са особено чистоплътни. Използвайте миналогодишна сланина. Издълбайте дупка с подходящия размер и действайте. Жените да използват познати и непознати методи.  
 Крачка десета- последна. Не давайте пари за лекари. Има народна медицина с природни медикаменти, които действат по- добре от химията продавана в аптеките. Освен това народните лечители помагат повече от тия с образованието на такива. Факт.    Като заключение бих казал, че няма все още измислен начин за 100 % спестявания. Тези 10%, които ще са ви като разход е най- добре да употребите за закупуването на картофи, които да печете в огъня топлещ и осветяващ къщата ви, да ги варите във изворна, езерна или блатана вода на същия този огън, но не и пържени защото олиото е толкова скъпо, че купуването му обезмисля спестителните ви усилия. Можете с част от тези 10% да си купите влакна, кукички и плувки и да ловите риба. Купете си въженца за примки, с които ще ловите птици. Купете си дърводелски сечива за да си направите оръжия за лов на едри животни.    Върнете се в каменната ера. Животът там е безгрижен и спокоен.  

Нещо ми се губят Китенските истории ;)

Мдааааа! Сега чак забелязах, че дължината е ограничена и не става с вземи и постави. Ей ся ще го оправим тоз проблем.

Да работиш с комп, който има мощноста на ЕЛКА, да има възможностите на индианец, да се е бъгнал повече от стар труп и на всичкото отгоре да е служебен (ебен, ебен, ебен). Няма шансове да сториш нищо както трябва. За съжаление не мога да възстановя нито един от другите постове. Така, че ако някой, ама много случайно си ги е сейфнал и има желание да ми ги предостави за пакнъщно ползувание, нека биде така добър да ми ги прати на електонната ми поща. tore_flo@abv.bg . Благодарствието ще бъде увековечено в следващият пост и всички ще благославят името му. Особено аз!

направо ще си копирам това само и единствено за лично ползване , в случай , че пак ти хрумне нещо...
За възстановявването на постингите ти , някой беше помогнал на krotalka , когато блога й беше откраднат - най - добре да попиташ натам ...
Приятен ден от мен !

много ти благодаря! :)